В много приказки и митове се среща споменаването на трима главни герои, трима синове или дъщери. Три - това е самостоятелен колектив, със своите правила и достатъчно сложни отношения. Обикновено трите
деца в семейството се стремят да създадат свой детски свят, който на пръв поглед не се нуждае от вниманието на възрастните. Колкото и да е странно, в семействата, в които се отглеждат три деца, възрастните се чувстват по-свободни, тъй като в значителна степен децата сами регулират своите отношения и сами решават проблемите си.
В семействата с три деца рязко се откроява мястото на най-големия, който се превръща в „родител" за всички останали, и на най-малкия - той става два пъти дете,
от една страна - за родителите, от друга - за по-големите братя и сестри. Най-тежко е на средното дете - то в зависимост от ситуацията е ту най-голямото, ту най-малкото. Разбира се, огромната отговорност е за голямото дете, но затова пък то получава уважение и самостоятелност, които другите не са и сънували.
Все пак, колкото повече са децата в семейството, толкова по-малко са неприятните изненади и стресът за родителите - всяко следващо дете им дава повече опит и възможности да възпитат търпението си. Те са толкова добре запознати с начините за решаване на детските проблеми, че приспиването, кърменето, детските празници, уроците, наказаният а , утешаването и множеството дребни неща, с които родителите се сблъскват, вече не предизвикват трудности и конфликти. Освен това в решаването на небаналните проблеми опитът им подсказва гъвкави и мъдри решения.